Всеки, който твърди, че за него жените са прозрачни, просто не знае какво пропуска. Ето горчивия опит с Мел Гибсън. След филма “Какво искат жените”, където успя да надникне в мислите им, окончателно се побърка. Започнаха едни кървища, едни страсти Христови, едни маи и ацтеки с изтръгнати сърца... Съдбата на синеокия австралиец е ярко доказателство на мисълта на Менандър: “От всички диви зверове на сушата и водата, най-дивият е жената”.
И още - жените са опаковката на жените. Коли, дрехи, кожа...изобщо истински вълнуваща е само повърхността. Навлизането в дълбочина разкрива неща като симулиране на оргазъм, любов към малки порцеланови кученца, искрено харесване на марката “Версаче” и други угнетителни явления. Защо трябва да обясняваш на една жена, например, че Версаче е просто начинът, по който съдбата си отмъщава на Италия за Рененсанса. Имаш ли Джото, Микеланджело, Ботичели...чакай рано или късно Версаче. В природата има равновесие.
Приятел шотландец, подпирайки се здраво на проветривото като шотландска пола национално чувство за хумор твърдеше: “В сексуалните ми фантазии има винаги две жени – едната готви, другата чисти. И все пак – когато умра искам прахта ми да бъде разпиляна върху любимия й килим...” Вечната война за дъската на тоалетната чиния не отминава нито мъжете с поли, нито жените с панталони, дори и тези, които имат клозет на двора с клекало.
Не мога да нарека гениалният писател Мирча Картареску приятел, но го познавам. През лятото в Бургас, докато представяш последната си книга с есета за едно женско списание, цитира дядо си. Дядо му казвал: “Жената е това, за което се държим докато правим секс”. Не е много европейско, нали? Затова изобщо няма да цитирам моите дядовци какво казваха...
Защо трябва да се подлагаме на това? Сигурно има и други начини.
Трябва да се започне с искрено възхищение към жените. Като цяло – напук на всички обяснения, че не е бон тон да се говори “жените това, мъжете онова”. Аз самият много им се възхищавам. Мога да го докажа с фактури и извлечения от кредитните си карти. Смятам, че жената е по-доброто същество и за това на нея е поверена грижата за бъдещето на вида. Филми като “Видове” и “Пришелецът” – едно, две и три са доказателство. Както и Библията, но само “едно”. Евангелските продължения са малко мачистки. Кен и Барби също. Кен го купуват много по-малко, а всеизвестно е, че “разведеното Барби” е най-търсено, защото си има всичко – и къщичка, и кола, и хубави дрешки.
След възхищението идва ред на преклонението. Но не в смисъла на Уди Алън, който казва: “Бих издигнал пиедестал...над жена си”. Най-добрият майстор на преклонението е Булгаков. При него целият пъкъл се изрежда да целува коляното на една жена. И жената се казва Маргарита. Явно името е важно. Ако се казваше Спаска щеше да е по-трудно. Ето в Англия, миналия век, профсъюзите стачкуваха, стачкуваха, пък накрая целунаха задника на една друга Маргарита. Тачър. И в българските народни песни срещаме наивистични потвърждения на преклонението: “Кога Радка вида цела дена весел хода, кога я не вида – три дена болен лежа”
Успоредно с възхищението и преклонението е необходимо да се отбележи установяването на различията. Това е важно. Различието между мъжа и жената е основно космогонично познание от зората на човечеството. Каквото и да говорят феминистките мъжете и жените са различни. Прекрасният и забранен мислител, създателят на “балкано-българският титанизим” Найден Шейтанов изследва неофициалния еротичен фолклор на нашите предци и описва концепцията “две глави – две усти”. В студията си от 1932 г. “Сексуалната философия на българина” Шейтанов цитира традиционните народни разбирания: жената има две усти – долна и горна, затуй повече говори. Мъжът има две глави – ясно кои – за туй повече мисли. В този план концепцията за сурата ламя триглава е напълно погрешна. Това не е женско същество, а мъжко. И заради трите глави и заради определнието “сур”, което се е използвало само за древни анималистично-фалистични символи (“сур”-и са вълк, елен, едноокият смок)
Цялата история за тримата братя, залатната ябълка и триглавата ламя е изпълнена с дълбока хомескуална тревожност – веднъж прочели обясненията на Шейтанов – всичко си идва на мястото. Мъжете и жените са различни. Не мисля повече да го доказвам.
Възхищение, преклонение, разграничение, употреба. Употребата е следващата фаза на превръщането на жената в очите на мъжа. Хилядолетни наблюдения се обобщават със силата на изкуството: “Жената е негъра на света” пееше Джон Ленън и затова си взе японка. Да няма никакво съмнение, че не си е взел негър...Либерал!!!
Българската народна мъдрост през вековете е категорична: “Жената за една работа става и тя без мъж не може” – казва балканският мъдрец и добавя насърчително към внука си, комуто все не се вярва, че ще доживее най-после възрастта, когато да познае секса с жена: “Тия ора, дето ги гледаш да одат по земята, све кур ги е правил!”
Безспорно има национални нюанси – успоредно с горното твърдение, на другия край на континента лорд Честърфийлд произнася прочутото си мнение за секса: “Удоволствието е мимолетно, позата –нелепа, а разходите – ужасни!”. Години по-късно друг голям английски мислител, въздъхва с носталгия по викториантството: “Сексът вече не е същото, откакто и на жените започна да им харесва”
Въпреки цялата тази мъдрост, англичани продължават да се раждат. И това е ярко доказателство, че има една утилитарна употреба на жената, а всичко останало е онова, което са си я намислили конкретните потребители. В края на ХХ век глобализма и рекламата направиха много за превръщането на жената в продукт, който продава, се продава и комуто продават. Като прескочим петскоростните автоматични самобръсначки и скорсотната кутия “типтроник”, почти всички останали стоки са насочени от и към жената. Опасявам се, че жените не просто поглъщат мъжете, но се готвят да погълнат и целия свят. Опасността идва от собствената им липса на ясна концепция...
В какво се превръщат жените, все пак?
Разбира се, че в това, което си намислят мъжете. Били те и хомосексуалисти – виж “Говори с нея” на Алмодовар. Животът на жената продължава, дори когато тя е в клинична смърт. Продължава във фантазиите на мъжа. Задават се нови и нови въпроси. Жените нямат отговори. Те само биологично размножават проблема. Защо нямат отговори – илюстрира ни го емблематична случка от клиничната практика на психоаналитиците:
На прочутата кожена кушетка е полегнала достолепна дама и разказва съня си:
- Една маймуна, докторе - огромна, космата, ужасяващо възбудена- преследва ме из едни безкрайни коридори. Усещам смрадливия й дъх по врата си. Размахващите и се огромни ръце с мръсни нокти късат парчета от дрехите ми... Аз бягам и пищя. От време на време толкова ме приближа, че ме допира с възбудения си член...Тичам, блъскам се, падам, ставам, пак тичам и накрая стигам до стена...Няма на къде повече да тичам. Маймуната приближава...
- И? – пита психиатърът, след като пациентката му внезапно е млъкнала
- Емиии – и аз това питам. Сега какво, питам маймуната, примряла от страх, а тя ми проговаря много възпитано: “Не знам! Вие ме сънувате, госпожо...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар