- Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно свястно заведение в което да ида да пия едно кафе.
- Обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба.
- Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
- Обичам да гледам пудели с прически за по сто лева.
- Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекал срок на годност.
- Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
- Кеф ми е, когато лекарят ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
- Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
- Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
- Кефя се когато на тротоара няма място от паркирани автомобили.
- Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
- Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
- Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
- Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
- Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннорменото си тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци , прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни автомобили струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят със шест бодигарда, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят че нещата някога ще се оправят.
- Харесва ми самозвани професори, въртящи по десет фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
- Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
- Защото няма по-голяма наслада от да уча в бунище.
- Защото много обичам екстремният спорт- "разходка по планините"
вторник, 27 април 2010 г.
Причини да остана в България
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар